Зодиакалните камъни на Риби



Кликнете тук, ако искате да четете статията на бял фон с черни букви


/от 19 февруари – 20 март/

ПЪРВА ДЕКАДА /от 19 – 29 февруари /

Рибите от тази декада са надарени с поетичност и въображение, много от тях пишат стихове. Обичат музиката, литературата, оригиналните идеи. При взаимоотношенията с другите те умеят за  заемат  златната среда между иронията и нежността, което им помага да избягват драмите в живота. Техните недостатъци: слаба воля, мистицизъм и търсена на уязвимите места у другите.

Препоръчват им се аметист – камъкът на вярата, той фокусира благотворните влияния, защитаващ от изкушения, стимулиращ вдъхновение. Подходящ е и сапфирът – той им помага за духовното развитие.

ВТОРА ДЕКАДА /от 1-11 март/

Родените през втората декада са заредени с голяма емоционалност, с остра чувствителност по отношение на обкръжението. В недоброжелателна среда тези хора могат да получат  разстройство на храносмилателния тракт, дори да стигнат и до язва на стомаха.  Като правило, животът им е усложнен. Най-добре Рибите от тази декада се реализират в сферата на обслужването и здравеопазването. Не бива да поемат излишна вина  за грешките на другите, за да избягват положението на изкупителни жертви.

Най-подхоящи камъни са им лунният камък и сапфирът. Първият усилва способностите за предвиждане и укрепва паметта, което помага на притежателя да избягва капаните по жизнения му път. Вторият предпазва от завистта и привлича симпатиите на околните.

ТРЕТА ДЕКАДА /от 12-20 март/

Рибите от тази декада притежават най-ярко изразена индивидуалност от трите психотипа на зодията. Те са лишени от характерната нерешителност на Рибите, устойчиви са в решенията си, постоянни в идеалите си, трудно променят гледната си точка , но са способни на агресия и егоизъм – много често във вреда за себе си. Не трябва да избързват с действията си.

Зодиакалните камъни за тази декада са: аквамарин – охлаждащ споровете и страстите; александрит – стимулиращ мозъчната дейност и умиротворяващ душата. Този камък притежава александритов ефект – при естествено осветление е светло синьо-зелен, при вечерно е виолетово-черен. За този камък руският писател Н.С. Лесков е написал: «И беше утрото у александрита зелено като надежда, а вечерта – червена, кървава вечер».

АКВАМАРИН – разновидност на берила. Той е светлосин или зеленикавосин прозрачен берил, който се сравнява с цвета на тропическата морска вода.   Оцветяването се дължи на йоните на желязото дву и тривалентно желязо. На пряка слънчева светлина може да избледнее. Цветът му се изменя от бледогълъбов, небесносин до тъмносин.  Лесно може да се сбърка с бледия сапфир.

Аквамаринът притежава свойството дихроизъм – двуцветност в различно направление. Наименованието произлиза от латинското “akva”- вода и “mare” – море. Като талисман развива смелостта, осигурява безопасност при морски пътешествия, единство в брака.

С потъмняването си предупреждава притежателя за интриги срещу него. Като амулет, охлажда споровете и страстите, подобрява зрението при продължително съзерцаване, облекчава зъбобол, болки в стомаха и черния дроб. Този камък отдавна е считан за камък на моряците. Древните майстори са изрязвали върху аквамарин Нептун, Тритон и Нереидите.

В природата се намират аквамаринови кристали с големи размери. От обработените аквамарини са известни 900 каратовият от Индия, 920 каратовият в Британската корона и един брилянтово фасетиран 133 карата от Северна Америка.

АЛЕКСАНДРИТ – този минерал е разновидност на хризоберила и е с преливащи се цветове. Той се поставя наравно и дори по-високо от сапфира и се характеризира  със специфично изменение на синкаво-зеления, тревисто-зеления или наситено маслиненозеления си цвят при дневна /слънчева светлина/ в пурпурно-червен при изкуствено осветление. Този ефект е известен като “александритов ефект. При обработката на александрита трябва да се внимава, защото той е крехък, а от високи температури губи цвета си.

Този камък е бил на мода  сред руската аристокрация, именно, защото имперските цветове били червено и зелено. Наречен е в чест на руския император Александър ІІ от финландския минералог Н. Нордшилд на 17 април 1834 г. – деня в който императорът е навършил пълнолетие.

Един от най-големите минерали е намерен през миналия век в Бразилия и тежи 8 кг. В Минералогически музей “Ферсман” в Москва се пази уникална друза от този минерал с маса 5 кг. Историческа известност има александритът “Хоуп” /45 карата/, той е прекрасно остенен. Експониран е в Британския музей по естествена история.

Смятало се в миналото, че александритът притежава магически свойства – предпазва от проказа, красти и други болести, а също и от влиянието на алкохола /подобно на аметиста/.

Александритът, /както и хризоберилът, който е от същото сем. е жълтозелено оцветен/ се приема като минерал символ на живота и щастливите му промени.

Този камък и  в днешно време  се използва като лечебен камък. Комбиниран с други минерали, той засилва и тяхното въздействие. Александритът  укрепва личната сила и духовност на притежателя си. Подпомага в изграждането на интелекта и творческите способности. Подходящ е да се използва като амулет за щастие и късмет.

Поради голямата му красота и висока цена той вече се синтезира и в лабораторни условия и се нарича – александрин.  Изготвят се и дублети с ясна смяна на оцветяването – долната част се прави от червен гранат, а горната от зелено стъкло.           По външни белези този камък се имитира от синтетичен «александритов» корунд, също и от шпинел.

Основни находища има в Бразилия, Русия, Канада, САЩ, Мадагаскар и Шри Ланка.

*талисманът – укрепва определени качества в характера и привлича положителни влияния

**амулетът – предпазва човека от заболявания и нежелателни въздействия

Източник:

„Магията на скъпоценните камъни“, съставител Екатерина Андонова, по материали от чуждестранния печат

 изд. сп. „Глобус“ – 1992 г.