Влиянието на Плутон може да бъде изяснено в светлината на прераждането и закона на кармата. Например, транзитиращият Плутон оказва ефект на разрушаване и отстраняване на старите психологични модели, които могат да се смятат за останки от мисли и действия на минал живот. Ако всеки човек (или душа) е живял много животи в различни тела, изглежда разумно, че спомените и впечатленията за действията и мислите на тези животи ще се запазват в подсъзнателния разум. От това следва, че такива подсъзнателни модели на мислене и действия могат лесно да се активират в ежедневния ни живот и да се сблъскат с нашето функциониране като свободни и напълно съзнателни същности. Следователно транзитите на Плутон служат за ускоряване на нашето развитие, като разкриват привързаността ни към старото и освобождават място за новото. В традиционната психологична терминология, тези подсъзнателни натрупвания, които по мнението на К. Г. Юнг съдържат определена собствена “психична енергия”, са известни като “комплекси”. Тези комплекси са живи и все още влияят на съзнателния живот на индивида посредством различни фини – но настойчиви – чувства. Що се касае до теорията на прераждането, тези концентрации на психична енергия могат да се смятат за резултати (или “карма”) от минали мисли, желания или действия. Следователно, транзитите на Плутон, изглежда, често унищожават много от тези кармични останки в определена област, като предоставят на индивида по-голяма възможност впоследствие да се изразява като психологически свободен фактор. Фантазиите, параноята, халюцинациите, които понякога съпровождат транзитите на Плутон са резултат на тези психични остатъци, които се разбъркват и насилствено се изтласкват на повърхността.
В гръцката митология Плутон винаги е бил свързван с “подземното царство”. Също както богът Плутон е задържал Персефона в подземния свят, така и силата на Плутон в индивидуалния хороскоп символизира онези стари модели и психични остатъци, които ни държат в подчинение и трябва да бъдат отстранени. В гръцката митология Плутон езотерично се е разглеждал като идентичен с Хадес и Дионисий. Както заявява ученият Керени, Хадес и Плутон са се считали за “маски” на Дионисий. *(Връзката на Плутон с “подземното царство”, изглежда е подкрепена от прживяванията на хората по време на неговите транзити; тъй като, в някои случаи или нещата, или хората изчезват от полезрението, като че ли са взети от земната повърхност в подземния свят; в други случаи, стари неща или хора, с които някога личността е била свързана, се появяват отново; по време на дългия период на повтарящия се транзит на Плутон през определена точка понякога има изчезване, а понякога появяване наново. Връзката с подземния свят се потвърждава също в случаи, когато по това време личността има контакт с криминални елементи. Патриция Хърст е добър пример и за двата случая, понеже тя изчезна в “преизподнята”, когато Плутон беше в съвпад с нейната радикална Луна. Контактите с престъпения свят също са разпространени, когато някой се ражда със силни радикални аспекти, включващи Плутон и Слънцето, а понякога и други лични планети). Фактът, че подземният бог на виното Дионисий и Плутон са били смятани за идентични, ни дава ключ да разберем защо хората се държат така под влиянието на алкохола; спиртните напитки стимулират, разбърникват старите, обикновено подсъзнателни принуди. Керени пише, че Персефона била “съблазнена от своя баща Подземният Зевс, Хадес или Дионисий…” Този подземен Зевс е идентичен с Плутон, а фактът, че това божество се нарича Зевс, показва каква непреодолима сила са му приписвали.
Гърците смятали Плутон за пълна противоположност на Бога на Слънцето Аполон, следователно, като непримирим враг на всеки нов живот. Тази интерпретация се съгласува с астрологичните фактори; Слънцето в индивидуалната карта показва какво усвояваме и в коя област на живота се изразява нашето най съкровено “Аз”, докато Плутон показва какви аспекти на индивидуалността трябва да бъдат отстранени преди да може личността да расте и в коя област на живота изразяваме стари, принудителни начини на съществуване. Както се споменава по-горе, Плутон е бил свързван с божествената сила, живееща в земята (подземният Дионисий), той държи ключовете за голямото богатство, а също дава, а после взема обратно животворните сили във всички природни форми. Тази противоположност между живота и смъртта, светлината и тъмнината, новото и старото, показва колко тясно е свързан Плутон с най-дълбоките жизнени процеси, активни на най-дълбоките нива на опитност. В тази светлина Плутон може да се смята за идентична непреодолима, безлична сила на земята; и безжалостността, и жестокостта, свързвани често с него, са напълно очевидни в природата, където оцеляването на най-приспособените е правило и където силният и хитрият убива слабият и бавният. Има, разбира се, един естествен закон, ръководещ тези процеси, но той не намалява страхът и ужасът, който често чувствуваме от нехарактерната жестокост на природата в материалния план. Може би тази връзка на Плутон с дълбоката сила на земята е онова, за което е говорил Кейси, когато е споменал, че Плутон е най-близо до активностите на планетата Земя?
Ако някой иска да усети по-добре какво е това непреодолима земна сила, бих предложил да последва съвета на един гръцки мит, в който всяко място, където расте голямо смокиново дърво било считано като точка от земната повърхност, където всеки може лесно да получи достъп до плутоновата сила под него. Човек може да седи под такова дърво и да се настройва на тази енергия, за да се запознае с нейната рядка сила.
От хилядолетия в много култури смокиновото дърво се е смятало за преимущество като символ на земното плодородие и неговата способност да поражда живот даже в пустинята. Едно от многото необикновени астрологични “съвпадения” в моя живот беше фактът, че обикновено се изкачвах на голямо възвишение в Северна Калифорния, за да поседя и поразмишлявам под високите разклонения на огромно, старо смокиново дърво. Бях поразен от интензивността на енергията, която се излъчваше от тези зони, като че ли се спусках в първобитната мъгла на предисторическите времена, времена, когато човек е могъл да изпитва космичните сили и енергии съвсем непосредствено. Дори един ден когато навън температурата беше 40 градуса, под дървото тя беше много по-ниска. Стъблото на това дърво беше около 4 фута в диаметър, а диаметъра на цялото дърво, измерен от външните клони, най-малко 50 фута. Странното нещо е, че дотогава не бях чувал гръцката легенда за връзката на голямото смокиново дърво с Плутон. Когато малко време след това, се натъкнах на тези митове, ми се стори, че това не е само старинна легенда, основана на реална енергия, която може да бъде изпитана, но също че е особено уместна, тъй като моята прогресивна Луна по това време беше в осми радикален дом и аспектираше радикалният Плутон.
Един от парадоксалните аспекти на природата на Плутон е това, че неговият символизъм включва както старите жизнени форми, които са готови за отстраняване, така и самата сила, която ще разрушава тези форми и ще причинява този вид психологично-емоционална хирургия. Този привиден парадокс може да бъде разбран когато разберем, че енергията на Плутон е затворена в старите форми и просто й е необходима активизация (например от мощен транзит), за да се освободи и, по този начин, бързо и непреодолимо да изнесе нещата на повърхността. Една аналогия може да бъде поникването на семената; понеже твърдата им, сбита форма действително се разрушава, когато латентната им сила започне да се пробужда. Когато семето получи влагата и топлината, от които се нуждае, за развиване на потенциална енергия, формата му се разцепва на части и се използува за хранене, за да поддържа новият растеж. От тази аналогия можем да извлечем урок, че когато старите жизнени модели се разрушават и отстраняват от днешния начин на живот по време на плутоновият период, енергията, освободена при такава трансформация (дори ако тя е под формата на болка и дълбоко страдание), е същата тази енергия, която ще ни храни и ще ни позволява да се придвижваме напред към новия растеж.
Стивън Аройо