Зодиакалните камъни на Козирог



Кликнете тук, ако искате да четете статията на бял фон с черни букви


/22 декември – 20 януари/

ПЪРВА ДЕКАДА /22-31 декември/

Козирогът от първата декада притежава оперативен и целеустремен ум. Те умеят добре да организират и координират своите действия, намират разрешение на възникващите противоречия при неуспехи не падат духом и започват всичко отначало. Стремят се да направят кариера. Хората от този психотип са спокойни, систематични и пресметливи, но когато се влюбят стават срамежливи.

За да повишат вярата си в успеха, Козирозите от първата декада трябва да носят  МАЛАХИТ.  Тези, които се нуждаят да укрепят настойчивостта и способносттите си към концентрация, трябва да носят ЧЕРЕН ОНИКС. На склонните към депресия се препоръчва да носят ЧЕРЕН САПФИР– за тях ониксът е противопоказен.

ВТОРАТА ДЕКАДА /1-10 януари/

Тези хора са много упорити, притежават почти неизчерпаеми способности за самоусъвършенстване. Трябва да се предпазва от загуба на  самообладание, както и да избягва  песимистичните настроения – така той винаги ще достига целите си.

Козирогът от втората декада трябва да носи  ТЪМНОСИН ИЛИ ЧЕРЕН САПФИР. Хармонизират му също и другите камъни подходящи за Козирог: САРДОНИКС и  НЕФРИТ. Противопоказни са му белите непрозрачни камъни.

ТРЕТА ДЕКАДА /11-20 януари/

Козирогът от тази декада се отличава с универсален ум, едновременно научен и философски. Той е много добър психолог, изключително задълбочен и прозорлив. Неговият недостатък е, че  твърде често става заядлив и проявява излишна критичност. Това определено му носи много проблеми с околните, ако не  прояви разбиране и склонност  да изслушва и събеседника си, дори когато е афектиран.

За да успее да се уравновеси и да даде сила и спокойствие на ума си, на този психотип   се препоръчва да носи ТИГРОВО ОКО и ТЪМЕН АМЕТИСТ. Подходящи са също така АЛМАНДИН и ЛУНЕН КАМЪК. Противопоказни са му РУБИН и ОПАЛ.

КРАТЪК АСТРО-МИНЕРАЛОГИЧЕН РЕЧНИК 

МАЛАХИТ – този полускъпоценен камък спада към карбонатните минерали, цветът му е от светло до тъмнозелено. Името му произлиза от гръцката дума:  malaku,  която означава  “слез”, семейство билки. Той е вторичен меден минерал, който се образува, когато  медта се променя под въздействието на други химически вещества.

Малахитът се използва от дълбока древност за изработване на накити и украшения за дома. Подобно на други скъпоценни камъни, той бил стриван и използван като пигмент за боя. В царска Русия го обработвали с удивително майсторство за украса на катедралите и дворците. Употребяван е за облицовка тип “руска мозайка” на камини, колони /Исаакиевския събор в Санкт Петербург/ и зали /малахитовата зала в Зимния дворец в същия град/. Във връзка с изчерпването на основните му запаси в Урал днес той се прилага предимно като ювелирен скъпоценен камък. Сега вече основните доставчици са  Заир, Зимбамве, Австралия и САЩ, но все пак по цвят и рисунък малахитът не може да се сравни с Уралският, който е най-красив.

Малахитът бил наречен “камъкът на трансформацията”. Неговите способности обхващат ежедневните житейски ситуации, както и духовното развитие. Той е спомага за душевния баланс, привлича лоялност и комфорт. Той съдейства в осигуряването на защита, поощрява успеха и отблъсква негативността. Улеснява преодоляването на неуспехите и изпитанията в живота.

ЧЕРЕН ОНИКС –   Това е вид халцедонов кварц, чието название произлиза от гръцката дума за нокът или копито. Ониксът е лентовидно-ивичеста разновидност на някои минерали, характеризиращи се с редуване на различно оцветени и по-дебели, отколкото при ахата, хоризонтално разположени с приблизително равни слойчета.

Той бил популярен в Древна Гърция и една легенда разказва как Купидон дали на шега или като услуга, изрязал ноктите на спящата Венера. Тъй като не искали да виждат как дори една частица от прекрасната богиня загива, Орисниците превърнали изрязаните нокти в камък. Древните гърци наричали почти всички цветни халцедони “оникс”. Римляните ограничили названието “оникс” само до тъмнокафявите и черните видове халцедон. Освен това дали името “сардоникс” на червеникаво-кафявия оникс. Ониксът бил популярен и през епохата на Ренесанса, както и през 19 век.

Ониксът е камък, който осигурява равновесие и устойчивост, както и защита. Когато се използва за работа със сънищата или за медитация, той може да помогне за постигане на напътствия и трансформация от вътрешния източник. Улеснява овладяването на емоциите и отрицателните мисли.

ТЪМНОСИН и ЧЕРЕН САПФИР – Този корунд представлява алуминиев окис, който се намира почти във всички цветове, с изключение на червения. В древна Индия и югоизточна Азия смятали сапфирите за “неузрели” рубини. На латински името му е sapphiru, а на гръцки –    sapphieros  и двете са свързани със синия цвят, но има и черни разновидности, макар и да се срещат относително рядко. Санскритската дума –   saripruja, която може би е по-близо до първоначалната дума за “сапфир”, се отнасяла също за лазурита.

Дългата история на сапфира е свързана с небето и небесните светове. Една древна персийска легенда описва как Земята балансира върху огромен блестящ сапфир, чието отражение дава цвета на небето. Друга легенда гласи, че Десетте Божи Заповеди били дадени на Мойсей върху сапфирени скрижали. По тази причина и църковните и държавните глави са използвали сапфирите като емблема на искреността и мъдростта си.

Сапфирът е използван от етруските, египтяните, гърците и римляните. През Средновековието бил предпочитан камък за брошките и пръстените на европейските владетели. Сред скъпоценностите на Британската корона има няколко сапфира. Този скъпоценен камък става изключително популярен след ХVІІІ век.

Освен за украса  сапфирът става една от многобройните минерални съставки, използвани в боята на цигулките Страдивариус и Гуарнери. Съществува мнение, че именно кристалните частици придават на тези инструменти дълбокия им, богат звук.

Сапфирът е особено известен със звездните си разновидности. Този ефект се поражда от миниатюрните “игли” от власинки, които се подреждат в пластовете на камъка. През изминалите векове пътешествениците използвали тези камъни като амулети и “пътеводни звезди”,  наричали ги “камъни на съдбата”, трилъчевите звезди символизирали вярата, надеждата и съдбата. Шестолъчната звезда се среща по-често, но дванайсетолъчните звезди са изключителна рядкост. Сапфирите с различен цвят от синия  понякога се наричат “фантазе”.

Сапфирът е скъпоценен камък на пророческата мъдрост /придобита чрез умствена яснота и интуиция/, който помага на човек да открие житейската си мисия. Той дарява и с целебна енергия.

НЕФРИТ – от гр. нефрос – бъбрек, тъй като се е вярвало, че лекува  заболявания на бъбреците. Той не е самостоятелен минерал, а съчетание от два минерала: нефрит с актинолит, който е предимно зелен до тъмнозелен или нефрит с тремолит, който е бял до светлозелен. Нефритът е непрозрачен, много здрав и жилав. Когато при удар върху поставен между наковалня и голям парен чук валун от сибирски нефрит се натрошила металната наковалня, а валунът останал невредим. Два пъти по-голямата здравина на нефрита по отношение на стоманата се дължи на финото преплитане на много дребните влакнести кристали от изграждащите го актинолит или тремолит.

Нефритът е красив скъпоценен камък, който се цени отдавна като прекрасен ювелирно-декоративен материал. Използва се за направата на пръстени, гривни, гердани, кутии, вази, фигурки на богове и други украшения. Известни в цял свят са изделията от този тип на китайските майстори, поради което го наричали “национален камък на Китай”. Напоследък богата гама от украшения и дребни художествено-декоративни предмети от него се произвеждат и в Русия.

В древността са смятали, че нефритът олицетворява различни добродетели, а през средните векове е съществувало поверието, че закриля от земетресения и мълнии. Пак по това време той се е схващал и като талисман, предпазващ  от заболяване на бъбреците. До днес е запазено поверието, че нефритът е “камъкът на вечността”.

Най-известните находища на нефрит в света днес се намират в Китай и Русия. Напоследък е открито и много голямо находище и в Канада. Има по-малки находища в Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Полша и Тайван. У нас не е намерен.

ЛУНЕН КАМЪК – той е вид фелдшпат, притежава многобройни тънки пластове, чрез които разпръсква светлината с меко сияние. Този блестящ ефект се дължи на комбинацията от фелдшпати с различна плътност и различни рефрактивни качества.

Един римски мит разказва, че този полускъпоценен камък бил създаден от лунната светлина. Римляните го използвали за изработване на накити още през І век. Много векове по-късно той бил популярен в бижутерията стил “ар нуво”. Римляните твърдели, че ако човек го постави в устата си по време на пълнолуние, ще види бъдещето си. През 16 век в Европа споделяли мнението, че лунният камък притежавал способността да държи човек буден.

Лунният камък бил наречен “камъкът на пътешествениците” и се смятало, че осигурява закрила на път. Асоциацията на камъка с Луната и Великата Богиня го свързва още с майките и безусловната любов. Лунният камък насърчава вдъхновението, съзнанието и съзидателността. Той носи още щастлив късмет, облекчава страха и балансира ин и ян.

*талисманът – укрепва определени качества в характера и привлича положителни влияния

**амулетът – предпазва човека от заболявания и нежелателни въздействия

Източник:

„Магията на скъпоценните камъни“, съставител Екатерина Андонова, по материали от чуждестранния печат

 изд. сп. „Глобус“ – 1992 г.