Сатурн



Кликнете тук, ако искате да четете статията на бял фон с черни букви


Много астролози смятат, че Сатурн, често наричан “Лорд на Кармата”, представя основният кармичен проблем в живота на всеки индивид. Планетата Сатурн е получила названието “Лорд на Кармата” не защото е единствен елемент в картата, който символизира аспектът на личната карма, а защото положението и аспектите й показват къде ще срещнем нашите най-характерни и концентрирани изпитания, а също и къде най-често изпитваме болка и фрустрация. А понеже разпространената концепция за кармата е, че тя е негативна и трудна, изпитанията на Сатурн се смятат от мнозина за идентични с действието на “кармата”. Това, разбира се, е грубо опростяване, а също неправилна интерпретация на онова, което в действителност е кармата. Много по-точно би могло да се каже, че в рождената карта Сатурн (особено в съответствие с домовата му позиция и аспектите съвпад, квадратура и опозиция) показва къде е концентрирана нашата “трудна” карма.

Тези проблематични аспекти на Сатурн показват кристализиращите се привични модели на мислене и действие, които възпрепятствуват протичането на творческата ни енергия. Такъв аспект може да покаже минало неправилно използуване на талант или сила, които сега трябва да дисциплинираме и пренасочим в конструктивни канали. Именно в тази област е необходима радикална корекция на нашия подход или позиция. Такъв аспект (и това в по-малка степен може да се отнася към квинконса, полуквадрата и полусекстила) поражда голяма енергия от своето вътрешно напрежение; и ние можем да използуваме тази енергия, за да развиваме по-голямо съзнание и творчество. Сатурн е планета на формата и структурата и често разбираме, че на планетата, която е в точен аспект със Сатурн трябва да придадем нова форма на изразяване.

Но Сатурн не е единствен показател на препятствията в картата, с които трябва да се справяме в този живот. Почти всеки прекален акцент, съществен недостатък или особено напрегната конфигурация – независимо какви планети са въвлечени в нея – може да посочва важна потребност в растежа и развитието. Основното нещо, което трябва да се осъзнае е това, че животът е изпълнен със значения, че сме длъжни да се сблъскваме с тези разнообразни трудности по позитивна причина.

Както медиумът Артур Форд казва:

Колкото по-силни са препятствията във физическото тяло, толкова по-голяма възможност има за душата да изплати кармичните си дългове и да постигне по-бърз духовен растеж. Препятствията представляват “пътечка наредена от камъни”, ако успешно се преодоляват, и душата, която е в човешкото тяло бодро посреща и преодолява физическите препятствия, расте по-бързо от друга, която по земните стандарти, изглежда има всичко в живота. Наградата не е физическата форма, а духовното развитие, и колкото повече препятствия се преодолеят във физическия живот, толкова по-рядко ще е необходимо на душата впоследствие да се връща във физическата форма, за да изглади грубите черти на своя характер.

Думата “карма” се е използувала толкова многообразно от окултисти, астролози и други хора, занимаващи се с универсалните закони, които ръководят живота ни, че разглеждайки връзката на астрологията с кармата, ние сме длъжни преди всичко да внесем яснота в значението на този термин. По същество той се отнася до универсалният закон за причина и следствие и е идентичен с библейската идея, че “Каквото човек посее, такова ще пожъне”. Този закон е просто по-широко приложение на нашите земни представи за причина и следствие; очевидно е, че нито един човек, засаждащ магарешки бодили, не може да очаква реколта от рози. Законът на кармата е подобен на закона от Нютоновата механика: “На всяко действие съответствува равно противодействие”. Единствената разлика между универсалният закон на кармата и земният физически закон за причина и следствие е мащабът на съществувание, който всеки от тях обхваща. Законът на кармата предполага, че животът е непрекъснато изпитание, по никакъв начин неограничен от едно прераждане в материалния свят. В такъв случай универсалният закон на кармата може да бъде смятан за начин за достигане и спазване на всеобща справедливост и равновесие. Той всъщност е един от най-простите и всеобхватни закони на живота. Той е неделим от това, което някои наричат “закон на благоприятната възможност” – т.е. универсален закон, който поставя всеки от нас в условия, които осигуряват верните духовни уроци, от които се нуждаем, за да станем по-богоподобни.

Концепцията за карма е основана на явлението на полярността, чрез която вселената поддържа състояние на равновесие. Това не е състояние на инерция, а по-скоро динамично, постоянно променящо се равновесие. Тази концепция е присъща на предположението, че индивидуалната “душа” (или “същност” в някои мисловни школи) имат вътре в себе си причинната сила, която накрая донася плодовете, “следствието”. Способността, която поражда този процес е “волята”, а цялата структура на причинния феномен се нарича “желание”. “Желанието” може да се смята за прилагане на волята по такъв начин, че да насочи енергията на личността към изява на импулси или идеи.

Цялата идея за кармата, разбира се, е неотделима от теориите (или законите) на прераждането. Въпреки, че някои автори считат кармата и прераждането за метафори или символи на много по-финия космичен процес, отколкото изглежда от популярната концепция на термина, повечето хора, които са приели доктрината на прераждането и кармата като житейска реалност, са удовлетворени от традиционното, даже очевидно значение на тази дума. За повечето хора процесът на прераждането се отнася просто до периодична изява на безсмъртните създания, души през средата на физическия свят, за да усвоят определени уроци и да развият определен начин на съществувание като подготовка към висшето състояние на съществуванието (или съзнанието). В съответствие с теорията за прераждането, изложена в психичните тълкувания на великия ясновидец Едгар Кейси (когото сега наричат “Спящият пророк” по името на бестселъра на Джес Стърн), всички “същности” са били създадени “ в начален стадий” и периодично се прераждат, за да усвоят фундаментални духовни уроци: любов, търпение, умереност, равновесие, вяра, преданост и т.н. Според Кейси, духовното развитие обикновено способствува за познаването на основните универсални закони, такива като прераждане, карма, милосърдие. “Законът на милосърдието” е най-важен в психичните тълкувания на Кейси.

Както Нютоновата механика в сравнение със съвременната ядрена физика, така и законът на кармата изглежда действува на доста грубо ниво в сравнение със закона на милосърдието, който според Кейси, измества законът на кармата, когато човек се отвори отвътре за “Христовото Съзнание”. Това “Христово Съзнание”е човешкото изживяване на единството, което няма противодействие, понеже не се извършва на това ниво, където действа законът на полярността (или на противоположностите). Следователно, ако приемем концепцията на закона на милосърдието на Кейси, ние ще разберем, че законът на кармата не е основната сила, заложена в основата на нашия живот. При все това, може да бъде полезно да се разбере кармата, какво е това и как работи. Кейси е заявявал, че “всеки” живот е обща сума на всички по-рано прераждали се “Аз” и “всичко, което по-рано е било натрупано, както доброто, така и лошото, се съдържа в тази възможност” (т.е. текущото прераждане). В хиляди записани психични тълкувания Кейси нееднократно е подчертавал, че когато човек преживява определен вид проблем или напрегната фаза от живота, той просто “среща себе си” – с други думи, на индивида ще му се наложи да се сблъска с изпитание, което е създал в миналото.

Законът на кармата, в неговото най-дълбоко ниво е изразен в библейската аксиома: “око за око, зъб за зъб”. Не трябва да се надценява силата на желанието като най-дълбока сила, пораждаща карма. Само индивидуалното его може да желае, тъй като същественото “Аз” (или душата) е вече едно с всичко и затова не желае нищо. Всъщност законът на кармата ни казва: “ В края на краищата вие получавате онова, което искате”. Но, разбира се, ние не можем да разберем всичките си желания, докато не ги изпитаме. Например, някой може да иска материално богатство. Така че в бъдеще се ражда в семейство с поразително богатство и разкош. Сега той има това, което е искал, но удовлетворен ли е? Не. Веднага възникват други желания, доколкото тази природа на неспокойния ум поражда желания.

Всъщност, индивидът може да осъзнае, че това отново намерено богатство не само че не е удовлетворяващо, но даже е ужасно бреме! Когато е бил беден поне не е имало какво да губи; бил е свободен. Сега, вече богат, той постоянно се безпокои да не загуби това, което в действителност повече не иска, но все пак е свързан с него. Възниква въпросът: “Как личността може да се освободи (или да бъде освободена) от своите, изковани от желанията й, привързаности, за да бъде отново свободна?” (Великият английски поет Уйлям Блейк е нарекъл тези привързаности “изковани от разумът окови”). Тази свобода е желана цел на всички начини за освобождаване и техники за развиване на своите способности.

Най-великото богатство на знанието за природата и действието на кармичния закон се открива в трудовете и ученията на различни източни духовни наставници и техните учения се коренят в будистките и хинди традиции.

Из: „АСТРОЛОГИЯ, КАРМА И ТРАНСФОРМАЦИЯ“

от Стивън Аройо

Издателство: „Лира Принт“